* * *
Изгревът нежно ще залива морето,
а ти ще ме търсиш в стихове.
Ще чуваш за мене от вятъра и
той ще те води натам, където друг
ме е рисувал по памет в пясъка,
а после ревниво ме е изтрило морето.
Ще знаеш, че съм била нечий сън,
недосънуван, прелял се в песен.
Ще ти кажат, че за някого вече
била съм сълза, обагрила тихо росата.
Но няма да знаеш, че ще бързам
с вълните към залеза, за да стигна
при теб преди мрака и да бъда
за теб твоя единствена муза.
Таня Мир
За първи път
За първи път те видях, облян в слънчеви лъчи.
Видях те да говориш на цветята и цветовете.
Видях те и ти ми махаше с ръка – да дойда до тебе.
За първи път те видях и срещнах любовни висини.
За първи път те видях, отворил за прегръдка ангелски крила.
Видях те да рисуваш, вдъхновен от мен – чувствата и мечтите.
Видях те и ти ме канеше на валсово пътуване – да тръгна с теб.
За първи път те видях и омаяна отвърнах с "да" на любовните ти дела.
За първи път те видях, носител на истината за моето съществуване.
Видях те в съня си да създаваш заедно с мен идеалния свят за нас.
Видях те и ти ми показваше реалността, в която влюбени живеем.
За първи път те видях – преди да те видя, две души в една – знаеха за нас...
Лили Вълчева
Таня Мирчева е родена през 1995 г. Завършва 105 СОУ „Атанас Далчев“ и 9. Френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През 2014 г. съвместно с Л. Вълчева създава сайта „Родна литература“, посветен на българската литература и личностите, оставили трайна следа в нея. В момента Таня Мирчева изучава право в СУ „Св. Климент Охридски“.
„Някои ще кажат, че правото е доста далеч от литературата. Според древните римляни обаче то също било изкуство – при това изкуство за доброто и справедливото. За мен писането е повече от начин да изразиш себе си, защото именно то е отражение на най-финото ми възприятие за света – онова, което не може да се каже толкова точно и искрено по никой друг начин.
И тъй като вярвам, че най-дълбока следа в нас оставят хората, които сме срещнали, то аз бих искала да спомена тези, оставили най-трайна следа в живота ми (в реда, в който съм ги срещнала) – моите родители, сестра ми, К. Савова, Ю. Терзийска, Г. Бечева, С. Калпакова, В. Панева, Ал. Стамболийски, Ю. Йолова.
Благодаря Ви!‘‘
Казвам се Лили Б. Вълчева. Родена съм през 1995 г. в град София. Започнах своето образование в 108 СОУ ”Никола Беловеждов“, а трите години преди гимназията прекарах в 6 ОУ ”Граф Игнатиев“. От този период си спомням и пазя първите си съзнателни творби. Тогавашната ми учителка г-жа С. Стойчева започна да открива любовта ми към литературата и до ден днешен не е спирала да ме подкрепя.
След седми клас влязох в 9. ФЕГ ”Алфонс дьо Ламартин“. Не е лесно да си ученик там, но си струваше – там срещнах приятели и личности, без който нямаше да знам какво искам. Учители, които ме накараха да мечтая и да вярвам – г-жа Силвия Калпакова, г-жа Мариана Бакърджиева, г-жа Елена Боянова, г-н Александър Стамболийски и още много други.
След това започнах да уча философия в Софийския университет ”Св. Климент Охридски“ с голямо желание и хъс да се опозная още повече и да открия нещата, които още не съм открила. И скоро преоткрих любовта си към музиката – безкрайна, както към литературата. Така реших да се занимавам с пеене. Или по-точно реших просто да следвам мечтите си! Това всъщност е едно от моите главни послания в текстовете, които ще Ви споделя. Според мен това е пътят към нещо по-добро... И тук бих искала да благодаря на семейството ми, което винаги ме подкрепя, а също и на Галя Павлова и Ани Краваева. Горда съм, че съм тяхна ученичка, че ми предават знанията си за музиката и живота все едно, че съм тяхно дете. Показаха ми, че може, че е възможно и трябва да следваме мечтите си. Стискайте палци, хора!
Само мечтаните мечти се сбъдват, ако не мечтаем, мечтите със сигурност няма да се сбъднат...
Много хора мислят, че да се рисуват и гонят вятърни мелници е загуба на време, а всъщност е път към истината.
Нищо на този свят и на всички останали светове нямаше да го има, ако някой или нещо преди това не е допуснал/о, че може да съществува...
