Панчо Панчев (известен на децата като Дядо Пънч) е роден на 17.11.1933 г. в София, където завършва руска гимназия и театрознание.
Написал е десетки пиеси („Очи в очи”, „Тайната на старата къща”, „Има ли смисъл да утепваме мечка?”, „Трампа за кукуригу”, „Покана от Париж”, „Вълци нема”, „Голямото имане”, „Пролет по никое време”, „Произшествие” и още пет пъти по толкова), между които най-играният в чужбина български драматургичен текст – „Приказка за калпаците”. Много негови пиеси са играни от театрите във всички наши градове, от радиотеатъра и от телевизионния театър. Поставяни са също в Русия и всичките й бивши републики, в Германия, Полша, Чехия, Белгия, САЩ, Румъния, Монголия, Сърбия, Унгария, Финландия, Норвегия, Кипър и т.н.  
Вторият Панчо Панчев – Дядо Пънч – е написал десетки книжки със стихотворни гатанки, приказки и стихотворения за малките. (И половината от пиесите му са за деца). Получавал е много награди, най-важната от които е оценката на зрители и читатели. Първата му пиеса е „Очи в очи”, последната засега – „Плаващ остров в частно море”. Първата му книжка за деца е „Зоологическа азбука” (гатанки), а последната засега – „Ако искаш вярвай” (приказки с десертчета). Между тях се редят много други, между които „Гатанки за лека нощ”, „Стихотворения за тебе”, „Дневник на слончето Моди” – роман, Приказки от близо и далече”, „Дузина приказки с лъжи”, „Отгатнете градовете!” (гатанки), „Приказки на един залък”, „Падат снежинки” (стихотворения), „Приказки за театър - 1 и 2” и т.н.
Освен пиеси и книжки за деца е писал сценарии за анимационни филми, либрета за музикално-сценични произведения, разкази, публицистика, издал е книги с лирика и с басни…