Казвам се Лили Б. Вълчева. Родена съм през 1995 г. в град София. Започнах своето образование в 108 СОУ ”Никола Беловеждов“, а трите години преди гимназията прекарах в 6 ОУ ”Граф Игнатиев“. От този период си спомням и пазя първите си съзнателни творби. Тогавашната ми учителка г-жа С. Стойчева започна да открива любовта ми към литературата и до ден днешен не е спирала да ме подкрепя.
След седми клас влязох в 9. ФЕГ ”Алфонс дьо Ламартин“. Не е лесно да си ученик там, но си струваше – там срещнах приятели и личности, без който нямаше да знам какво искам. Учители, които ме накараха да мечтая и да вярвам – г-жа Силвия Калпакова, г-жа Мариана Бакърджиева, г-жа Елена Боянова, г-н Александър Стамболийски и още много други.
След това започнах да уча философия в Софийския университет ”Св. Климент Охридски“ с голямо желание и хъс да се опозная още повече и да открия нещата, които още не съм открила. И скоро преоткрих любовта си към музиката – безкрайна, както към литературата. Така реших да се занимавам с пеене. Или по-точно реших просто да следвам мечтите си! Това всъщност е едно от моите главни послания в текстовете, които ще Ви споделя. Според мен това е пътят към нещо по-добро... И тук бих искала да благодаря на семейството ми, което винаги ме подкрепя, а също и на Галя Павлова и Ани Краваева. Горда съм, че съм тяхна ученичка, че ми предават знанията си за музиката и живота все едно, че съм тяхно дете. Показаха ми, че може, че е възможно и трябва да следваме мечтите си. Стискайте палци, хора!

Само мечтаните мечти се сбъдват, ако не мечтаем, мечтите със сигурност няма да се сбъднат...

Много хора мислят, че да се рисуват и гонят вятърни мелници е загуба на време, а всъщност е път към истината.

Нищо на този свят и на всички останали светове нямаше да го има, ако някой или нещо преди това не е допуснал/о, че може да съществува...