Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил е Философско-историческия факултет на Софийския университет, специалност "Библиография и библиотекознание". Бил е редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961-1971). Първи заместник-министър на културата (1975-1979). Председател на Съюза на българските писатели (1979-1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание „Орфей".

Първата му книга "Звездите са мои" излиза през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са "Обсерватория" (1967), "Дневник за изгаряне" (1973, 1975), "Заклинания" (1981), "Лък" (1983), "Самосъд'83" (1983), "Метроном" (1986) и  "Небесен срив" (1996). През 2002 г. публикува книга стихове "Капризи". Междувременно е издал повече от 30 книги поезия. А също и романите "Убий Българина!" и "Ти си следващият", както и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики", "Сладко и горчиво". 58 негови книги са издадени в 36 страни.

През 2006 Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден "Стара планина - първа степен", за "изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура". През 2008 получава наградата "Христо Г. Данов" за цялостно творчество.

Действителен член на Европейската академия за изкуство, наука и култура - Париж. Член-основател на Европейската академия за поезия -Люксембург. Фелоу на Йейлския университет - САЩ. Член на Международния литературен фонд - Москва.

Международни награди:

Златен медал за поезия на Френската академия и звание Рицар на поезията (1985);

Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985);

Награди "Мате Залка" и "Борис Полевой" - Русия (1986);

Голяма награда на института "Ал. Пушкин" и Сорбоната (1989) и др.