Никола Мавродинов (1904–1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Завършва история и археология в Лиеж (Белгия), 1928 г. Асистент в Народния музей в София (1931–1934), където е и уредник (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.). Действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.).

Автор на многобройни съчинения, сред които по-важните са:

• Гробница от IV в.сл.Хр. в Пловдив (1926)
• Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. (1931)
• Външната украса на старобългарските църкви (1934)
• Проучвания върху старобългарското изкуство (1936)
• Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония (1942)
• Боянската църква и нейните стенописи (1943)
• Старобългарската живопис (1946)
• Новата българска живопис... (1947)
• Обща история на изкуството (1950)
• Византийската архитектура (1955)
• Връзките между българското и руското изкуство (1955)
• Изкуството на Българското възраждане (1957)
• Боянската църква. Архитектура и стенописи (1972)