Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно – любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс – да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме.
Знаете ли колко много хора по света никога не са срещали своята любов? Време е да отваряме сърцата си и да я освободим. Щом има шанс за нас, може би ще има и за света...
Посвещавам тази стихосбирка на хората, които искат този шанс. Тук ще намерите много истории без щастлив край, но само защото пътят е дълъг.
Потърсете любовта и обещавам – ще я намерите!
* * *
Каквото и да напиша, все ще е
безупречно, с упрек за съвършенство.
Каквото и да драска ръката ми,
все ще е прилично, по прилика на другите.
Нещо мога, нещо бих научила.
Всичко е такова едно – чувствено.
За това нямам никаква награда,
само от измислена съдба – преграда.
Каквото и да се случва, все ще е
писано, болният ум така се лекува.
Каквото и да пожелая, все ще е
сбъднато, в някоя друга вселена.
Нещо опитвам, нещо занемарявам.
Всичко е временно, всичко е рана.
Затова продължавам, където угасна,
там виждам най-здраво.
Каквото и да измисля, все ще е
ново, постарому хубаво и
лекуващо миналото, винаги има
нещо, което в тъмното свети.
А в слънчевия ден тъй неусетно
гасне и за новото страх пази.
