Мъжът, който живее отсреща - стихове от Христина Маджарова-Атанасова

Чувството, че живееш в роман

Чувството, че живееш в роман
(недовършен роман по Димов),
те преследва, когато си сам.
Достраша ли те?
Обади ми се.
Безизходици търсят решения
и случайни съдби криволичат.
Обади се.
В едно отклонение 
да си спомним как сме обичали.
Нищо ново на запад 
(допусках го),
а на изток от рая е тъмно.
Тези твои напукани устни 
ще лекувам, преди да се съмне.
Идва нощ и конете са бели 
(на картината на стената ми).
Любовта е любов и в неделя,
и във всичките ми възприятия.
Любовта обитава и книгите
и дома ти. Нахлувам неканена.
В някой есенен ден ще ме видиш 
по шосето, романи нарамила.
Обади се. Разплитам сюжети
по така неочакван начин.
Ако нямаш време за четене, 
нямаш време за мен. Равнозначно е.